Климатична графика на седмицата: Части от Южна Америка се борят с пожари

Страните в Южна Америка изпитват условия на суша и разпространяването на горски пожари в районите, до момента в който континентът се бори с двоен удар от високи температури и ниски превалявания.

Данни от НАСА демонстрират, че две трети от Южна Америка има доста по-сухи почвени условия от нормално, защото световното стопляне и метеорологичният феномен Ел Ниньо взимат своите жертви.

В Чили горски пожари покрай градове в централния район Валпарайсо са умъртвили минимум 64 души и президентът Габриел Борич разгласи изключително състояние в неделя, а публични лица показаха опасения за по-висок брой на смъртните случаи в района, известен през лятото.

Clair Барнс, теоретичен помощник в Grantham Institute for Climate Change and the Environment в Imperial College London, сподели, че на целия континент е имало „ под междинните сезонни превалявания и над междинните температури “.

„ Какво получавате от тези две са нараснали условия на суша “, сподели тя. „ Има увеличена интензивност на горските пожари, защото растителността изсъхва и това я прави по-податлива на пожари, откакто са били възпламенени. “

През 2023 година, най-горещата година в международен мащаб, южноамериканските страни също са претърпели извънредно топло време през зимата и пролетта в южното полукълбо, с дни с до 20C по-горещи от нормално. Това беше последвано от повтарящи се високи температури през последните месеци.

„ В началото на сезона беше изсъхнало “, сподели Барнс, отбелязвайки, че няма „ задоволително превалявания, с цел да се възстановят до естествените [ вода] равнища, защото температурите са толкоз високи, че постоянно губите влага. “

В края на януари две трети от Южна Америка са имали повърхностна мокрота на почвата в най-ниските 30 % спрямо дълготрайна междинна стойност. През януари 2023 година 38 % от континента е бил на същото равнище, демонстрират данните на НАСА.

В същото време данните от Global Fire Assimilation System на Коперник регистрират излъчвания на въглероден диоксид вследствие на горски пожари в горната част на Южна Америка се усили доста този януари спрямо предишни години, изключително във Венецуела, както и в Боливия.

В Колумбия държавното управление преди 10 дни разгласи национално злополучие, освобождавайки запаси за справяне с горските пожари, които бушуваха в цялата страна страна. До петък повече от 38 000 хектара гори са били погълнати от към 550 разнообразни пожара през последните три месеца, съгласно организацията за реагиране при бедствия на страната.

В столицата Богота качеството на въздуха стана толкоз неприятно заради пожари в източните хълмове на града жителите бяха посъветвани да си стоят у дома, когато е допустимо, и да употребяват маски за лице, когато са навън, до момента в който военни хеликоптери изхвърляха кофи с вода върху пламъците. Дългоочакваните дъждове в сряда и четвъртък най-сетне помогнаха за укротяването на пожарите.

Колумбийската метеорологична организация заяви, че измежду областите, в които са счупени върховете, е град Йерусален, който доближи 40,4C на 23 януари. В град Хонда локалните управляващи споделиха, че температурите са скочили до 44C. На по-високата надморска височина на Вилаермоса, град покрай покрития със сняг вулкан Невадо дел Руис, живакът доближи 25C.

В Аржентина пожар в Патагония унищожи хиляди хектари от националния парк Los Alerces и остави пожарникарите да се борят да го държат надалеч от два близки града.

Температурите в района — нормално студени и ветровити — доближиха 40C през януари. Губернаторът на провинция Чубут упрекна палежи от локални групи мапуче – обвиняване, което водачите на мапуче споделиха за „ рискова нелепост “.

Пожарите породиха, до момента в който аржентинските законодатели разискват законопроект за промяна, който включва намаляване на отбраната на ледниците.

Барнс от института Грантъм сподели, че Ел Ниньо е влошил изискванията на засушаване, с по-малко превалявания от нормално, само че повишаващите се температури, породени от изменението на климата, са по-важният фактор.

Групата за теоретичен разбор на World Weather Attribution, в който взе участие Барнс, откри, че историческата суша, която остави огромни площи от тропическите гори на Амазонка изсъхнали през по-голямата част от предходната година, е породена главно от изменението на климата.

Феноменът Ел Ниньо, който затопля Тихия океан — исторически мотор на сушата – имаше „ доста по-малко въздействие “, споделиха учените в неотдавнашния отчет.

Барнс сподели, че основен въпрос е по какъв начин по-високите температури въздействат на изпарението на водата в атмосферата или посредством транспирация от растения и почви, известно като евапотранспирация.

С повишението на температурите заради световното стопляне, Барнс сподели, че историческите равнища на преваляванията може към този момент да не са задоволителни, с цел да противодействат на равнището на загуба на влага заради изпарение, оставяйки страните в риск от борят се за реализиране на естествен воден баланс.

Допълнителни репортажи от Ciara Nugent в Буенос Айрес